Може би едно от най-важните неща (не само в онлайн медиите, а по принцип), което се случи през 2010-та година бе разклатеното лидерство на Google. Най-голямата търсачка, най-мащабният онлайн проект, най-желаният работодател, най-готиният бренд, най-лесното и достъпно място да рекламираш онлайн – всичко това “най” някак се промени именно през изминалата година и даде път на “следващото голямо чудо” – Facebook, който окончателно завладя съзнанието на хората, активно открадна времето им в Интернет, като смали доста това за други онлайн ресурси, привлече рекламодателите, привлече и ПР-ите и дори им показа, че има смисъл и от онлайн ПР дейности.

Както вече е модерно да се казва “Фейсбук е новият уеб” и това ще е така със сигурност най-малкото през цялата тази година. Българското население в социалната мрежа не е никак малко, дори и без точни статистики е ясно, че застъпва около или над 50% от всички онлайн у нас. Което вече прави сайтът лидер и ни кара да се съобразяваме с него.

Кой страда от засилването на социалните мрежи?

Истината е, че не само Гугъл пострада от засилването на социалките. Има и други, по-малки или по-големи.

На първо място – пощите. Различни проучвания сочат значителен спад с изпращаните и получавани електронни съобщения.

На второ място – сайтовете за запознанства. Да, макар и да не са замислени именно като сайтове за запознаства не малко хора изнесоха виртуалните флиртове именно във Фейсбук.

Традиционните онлайн медии. Някои отчетоха спад още през пролетта и си го обясниха с промените в правилата на Гугъл. После тенденцията продължи. Факт е, хората не прекарват толкова време, колкото преди в традиционните сайтове за новини и забавление.

Има и плюсове. Както всяко нещо – и социалните мрежи имат своите минуси, но и своите плюсове. За момента възможностите на всички маркетинг специалисти са доста големи и с по-малки и с по-големи бюджети могат да се случват добри кампании, отвъд чистата реклама. Друго много голямо предимство е, че Фейсбук “върна имената на хората” и от анонимни и скрити зад никове днес вече всички са себе си и смело изразяват мнение, споделят, харесват, присъединяват се. Така малкият процент активни хора онлайн стана една идея по-голям, което е от полза на всички ни.

Има и страх. Нормално, като при всяко ново нещо да има и страхове. Дали сме готови за подобни маркетинг дейности, дали искаме да чуем обратната връзка, да я приемем, да я оставим публична. При всички случаи може би най-вече заради масовостта на социалните мрежи тези страхове именно към тях са по-малко, отколкото към традиционните онлайн присъствия. Но все пак ги има.

Има и свръхочаквания. Да, свръхочаквания, че с група във Фейсбук всички проблеми ще бъдат решени. За жалост социалките не са панацея. Не могат да решат всички, нито пък голяма част от казусите ни. Могат да помогнат някъде и до някъде. И то ако се използват правилно.

Лоши тенденции. Една от неприятните и силно непрофесионални тенденции е появата и на роден терен на т.нар. “ферми с контакти” – списъци с хора, присъединени механично или чрез съмнителни методи към конкретна група и автоматичното им преналиване или пренасочване към други, клиентски такива, срещу заплащане. Най-ценното на социалните мрежи и на всички Web 2.0 проявления е възможността да преминем от наши собствени, към купени и към спечелени публики, потребители. Да превърнем случайният минувач във фен без да го принуждаваме, а като го поканим и му покажем конкретни плюсове. Но това иска време.

Прочетете също: Трафик от Фейсбук е доста общо казано